Всеки човек носи в себе си тиха нужда да знае откъде идва, как звучи истинското му начало, кои са лицата от първата страница на живота му. За осиновените този въпрос често остава без отговор. Много от тях описват чувството като липса на малко, но важно парче от пъзела: знаеш кой си днес, обичаш семейството, което те е приело, но нещо в миналото стои празно.
До промените в чл. 105 от Семейния кодекс през 2023 г., достъпът до тази информация беше съпроводен от условието важни обстоятелства да налагат това. С новите промени законът вече дава по- ясен достъп до информация за биологичния произход на осиновените.
Промененият чл. 105 позволява на осиновените, които вече са пълнолетни, техните деца, партньори или осиновители да поискат и да могат да научат кой е биологичният им произход, имената на родителите, семейната среда, информация за здравословното състояние, наследственост и др. Най- важната промяна е отпадането на изискването за „важни обстоятелства“, което години наред спираше мнозина. Вече не трябва да се доказва, че осиновеното лице има достатъчна причина да търси корените си. Достатъчно е, че го иска.
Съдът- мястото, където се срещат минало и настояще
Процедурата за разкриване на произход минава през съда. Информацията може да бъде поискана от осиновеният (ако е навършил 18 години), от осиновителите, низходящите на осиновения или съпругът (съпругата) на осиновения. Искът се подава пред окръжен съд, който е постановил решението за осиновяване. Процедурата е защитена- заседанията са закрити, защото темата е лично пространство, което никой не трябва да нарушава насила.
Съдът уведомява биологиочните родители, ако те могат да бъдат намерени и взема предвид тяхната позиция, интереса на осиновения и мнението на прокурора.
Според приетите законови промени, органите които съхраняват данни (като местната администрация, РЗИ, дирекции „Социално подпомагане“ и др.) имат задължение да съдействат при предоставянето на информация за произход на осиновения.
Понякога процесът е бърз, но понякога е труден, особено ако родителите по произход не желаят контакт или не са откриваеми. Важното е, че вече има механизъм и път за намирането на тези отговори.
Една от най- силните страни на новия текст е, че обещава достъп до истината. Някои хора откриват нови роднини, други получават важна медицинска информация, трети намират мир. Желаещият за разкриване на тази истина, трябва да е с ясното съзнание, че не се обещава винаги щастлив край и решението за разкриването й, трябва да е осъзнато и с готовност за поемане на емоционалните последствия.
Защо промяната на чл. 105 от Семейния кодекс има значение за цялото общество?
Въпросът не е само юридически. Това е крачка към зряло общество, което приема осиновяването не като тайна, а като форма на семейство. Лично аз не съм одобрявала „тайната на осиновяването“ основно поради лишаването от възможността осиновено лице да знае кръвните си роднини и рискът от бъдещи кръвосмешения. Нещо, което просто може да бъде избегнато с правото на информация, която смятам се полага на всеки и забулването й е в нарушение на правото на лична идентичност и зачитане на личния и семейния живот, признато от Европейската конвекция за правата на човека.
Не всички осиновени или техни близки ще подадат иск, тъй като някои от тях може да се страхуват от емоционални последствия, конфронтации или отказ.
Промените в чл.105 от Семейния кодекс не решават всички проблеми, но дават избор.
Ако темата за осиновяването и правото да познаваш корените си ви засяга или имате въпроси, ще се радвам да се свържете с мен на тел. 0899601783 – адв. Вътева или чрез формата за контакт в сайта.
Външни профили:
