В последните години все повече двойки в България обръщат внимание на брачния договор- един сравнително нов, но изключително полезен инструмент за уреждане на имуществените отношения между съпрузите.
Семейният кодекс на Република България урежда тази възможност от 2009 година в чл. 37 и следващите. Брачният договор дава възможност на двама души, които се обичат и решават да свържат живота си , да направят това с яснота, доверие и взаимно уважение.
Брачният договор е споразумение между бъдещи или вече сключили брак съпрузи, с което те решават как ще уредят имуществените си отношения- кой какво притежава, как се делят доходите, кой какво дължи и какво ще стане ако един ден решат да поемат по различни пътища, така че всичко да е ясно и справедливо и за двамата. Брачният договор не може да урежда лични неща, като кой ще мие чиниите или как ще се гледат децата. Той е само за имуществото и финансите.
Брачният договор може да съдържа клаузи относно:
- Кой какво притежава- имущество придобито преди и след брака;
- Разпределение на доходите- кой поема какви разходи и как се спестява;
- Отговорност за задължения- кредитеим заеми, дългове;
- Собственост при развод- как се делят общите придобивки при евентуална раздяла;
- Издръжка между съпрузите- когато бракът приключи, както и издръжката на децата от брака.
Кога и как се сключва брачният договор?
Брачният договор може да бъде подписан преди сключване на брака, но ще влезе в сила в деня на сключване на гражданския брак. Може да бъде сключен и по време на брака, но тогава действието му се поражда от момента на подписването на договора. Все пак аз считам, че най- подходящият момент е брачния договор да се сключи преди сватбата, когато емоциите са още свежи, но разумът работи. Тогава и двамата партньори могат спокойно да обсъдят какво искат и как да изглежда общия им живот.
Сключва се в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите, за да се гарантира, че и двамата съпрузи са напълно наясно с последиците от договора. Най- често с помощта на адвокат, за да сте сигурни, че всичко е законно и справедливо.
Важно е да споменем, че брачният договор може да бъде изменен винаги когато за съпрузите настъпят нови решения по дадени имуществени въпроси. Това изменение отново се случва с нотариална заверка на подписите и съдържанието.
Договорът може да бъде и прекратен. Може по взаимно съгласие на съпрузите, при което имуществото им след прекратяване на договора минава в законов режим. Не пречи да се сключи нов брачен договор. Брачният договор може да се развали и по искане само на единият съпруг, но това е само ако с договора се застрашават интересите на съпруга или непълнолетните деца.
Много хора смятат, че брачният договор е признак на недоверие. Всъщност той е признак на отговорност и предотвратява евентуални бъдещи конфликти, като съпрузите могат да вземат спокойно и разумно решения при хипотетични бъдещи събития, избягвайки съдебни спорове с конфликти и неразумни действия при евентуален спор в бъдеще. Така се гарантира и яснота при управление на общото имущество и най- вече насърчава откровен разговор за финансите- тема, която често предизвиква напрежение.
Брачният договор не е символ на недоверие, а инструмент за хармония, сигурност и яснота. Той дава възможност на съпрузите да изградят връзката си върху стабилна правна и морална основа. В един модерен свят, в който браковете често са съпроводени с бизнес, имоти и различни финансови интереси, брачният договор е просто разумно решение за спокойствие днес и сигурност утре.


