С измененията в Семейния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, бр.67 от 2023 г, беше въведен нов член 127б, който урежда възможността за налагане на забрана за напускане на страната от дете, когато съществува конкретен и явен риск то да бъде незаконно изведено извън пределите на Република България. С влизането на България в Шенгенското пространство и отпадането на граничния контрол за държавите в Шенгенското пространство, рисковете детето да бъде изведено от единия родител, близък или роднина зад граница без знанието или съгласието на другия родител поставя и въпросите какви механизми могат да се предприемат за да се избегнат нежелани ситуации и злоупотреби с непълнолетните.
Тази нова мярка цели предотвратяване на случаи на международно отвличане на деца и осигурява ефективна защита на правата на родителите и настойниците, както и на самото дете. Разпоредбата е съобразена с чл. 32, §1, б.“в“ от Регламент (ЕС) 2018/1862 относно функционирането на Шенгенската информационна система (ШИС), чрез която държавите членки обменят информация за лица и обекти, свързани с полицейско и съдебно сътрудничество.
Кога може да се наложи забрана за напускане на страната?
Съгласно новият чл.127б, Районният съд по настоящия адрес на детето може да наложи такава забрана когато е налице „конкретен и явен риск“ от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител или роднина.
За незаконно извеждане се счита всяко изкарване на дете от страната в нарушение на правото на другия родител или настойник да упражнява ефективно родителските права и задължения, независимо дали те произтичат от съдебно решение, закон или споразумение.
Производството започва по молба на родител, настойник или попечител. Молбата трябва да съдържа факти и доказателства, които сочат реална опасност за извеждане на детето извън страната (напр. закупени самолетни билети без съгласие на другия родител, заплахи или изказвания от типа „няма да го видиш повече“, планирано преместване в чужбина без съгласие на другия родител). Съдът е длъжен да изслуша другия родител, освен ако той не се яви без уважителни причини. Съдът може да събира служебно доказателства и още при образуване на делото уведомява органите за граничен контрол при Министерство на вътрешните работи (МВР). До постановяване на окончателното решение детето може да напуска страната само с изрично съдебно разрешение.
Съдът е длъжен да се произнесе в 14- дневен срок от образуването на делото, като наложената забрана може да бъде до една година. При необходимост съдът може да допусне предварително изпълнение на решението. Решението на районния съд подлежи на обжалване пред окръжния съд в 7 дневен срок, като окончателното решение трябва да бъде постановено в рамките на един месец.
След влизане в сила на решението, МВР въвежда сигнал в Шенгенската информационна система, с което забраната става видима за всички държави от Шенгенското пространство.
Забраната може да бъде отменена, ако се представят доказателства, че рискът е отпаднал. Това става отново по съдебен ред- с решение на районния съд, който уведомява съответните органи за да премахнат сигналът от Шенгенската информационнна система.
С приемането на чл.127б от Семейния кодекс българското законодателство хармонизира националната си законодателна уредба с европейските стандарти за защита от незаконно отвеждане и подобрява координацията между съдебната система и МВР. Новата процедура осигурява бърз и ясен механизъм, чрез който родителите могат да реагират превантивно при съмнение, че детето може да бъде изведено без тяхно съгласие. Така държавата укрепва гаранциите за защита на най- добрия интерес на детето, като същевременно спазва принципите на правото на свободно придвижване и на семеен живот.
Външни профили:
Comments are closed.