Личен фалит в България - кой може да го поиска след старта на регистъра

Личен фалит в България – кой може да го поиска след старта на регистъра

Личен фалит може да поиска добросъвестно физическо лице, което повече от 12 месеца не може да изпълни изцяло или частично изискуеми парични задължения с общ размер над 10 минимални работни заплати. Не е достатъчно само да има просрочен кредит – трябва да са изпълнени условията за неплатежоспособност и добросъвестност по чл. 8, чл. 9 и чл. 31 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, наричан по-долу ЗНФЛ.

Има още две важни ограничения. Този ред не се прилага за ЕТ и предприемачи със задължения от упражняваната дейност, занаят или свободна професия, а предходно производство може да бъде пречка за нова молба при условията на чл. 31, т. 4 ЗНФЛ. Затова се проверяват както произходът на задълженията, така и евентуални предишни производства.

Към ноември 2026 г. молби вече могат да се подават. Агенцията по вписванията е обявила старта на Регистъра по несъстоятелност на физическите лица на 03.08.2026 г. Законът свързва възможността за подаване с обявяването на заповедта за въвеждане на регистъра, а не само с приемането на закона – параграф 2, ал. 3 и 4 от заключителните разпоредби.
Проверено спрямо действащия текст на закона към ноември 2026 г.

Нуждаете се от правна помощ?

Свържете се с адвокат Виолета Вътева за бърза и професионална консултация.

0899 601 783

Какво казва законът за личния фалит

Личният фалит е общо съдебно производство за уреждане на задълженията към кредиторите, а не едностранно заявление, с което дълговете изчезват. Производството започва по инициатива на длъжника и може да доведе до погасяване на неудовлетворени задължения само при законовите условия – чл. 1, чл. 3 и чл. 4 ЗНФЛ.

Законът за несъстоятелност на физическите лица е обнародван в ДВ, бр. 54 от 04.07.2025 г., с изменение и допълнение в ДВ, бр. 87 от 17.10.2025 г. Основните условия за откриване на производството са събрани в чл. 31.

За 2026 г. минималната работна заплата е 620,20 евро съгласно член единствен, ал. 1 от ПМС 243 от 13.11.2025 г. Следователно прагът по чл. 8 ЗНФЛ към ноември 2026 г. е над 6 202 евро. Точно 6 202 евро не е сума над законовия праг, а размерът на дълга сам по себе си не доказва неплатежоспособност.

Условие Какво означава Как се доказва
Неплатежоспособност Невъзможност за плащане повече от 12 месеца на изискуеми задължения общо над 10 МРЗ – чл. 8. Договори, падежи, извлечения, справки за дълговете, доходите и имуществото.
Добросъвестност Няма основанията за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2. Декларация, документи за доходи, сделки, заетост и причините за затрудненията.
Без приложимо изключение за стопанска дейност Не е налице изключението за ЕТ или предприемач със задължения от дейността – чл. 2. Проверка на дейността, регистрациите и произхода на всеки дълг.
Без пречка от предишно производство Няма предходно производство, попадащо в ограничението на чл. 31, т. 4. Справка в регистъра и преглед на предходните съдебни актове.

Изключението за стопанска дейност не трябва да се свежда до въпроса дали човек някога е имал фирма. Проверява се приложението на чл. 2 ЗНФЛ, включително дали задълженията произтичат от дейност като ЕТ или предприемач. Ако едновременно са налице предпоставки по ЗНФЛ и по Търговския закон, прилага се Търговският закон – чл. 2, ал. 2 ЗНФЛ.

Къде се подава молбата и каква е държавната такса

Молбата се подава до районния съд по настоящия адрес на длъжника към момента на подаването – чл. 25, ал. 1 ЗНФЛ. Регистърът осигурява публичност на производството, но не замества съда и не решава дали дълговете се погасяват.

Към 08.11.2026 г. държавната такса по молбата за откриване е 10 евро съгласно чл. 25а, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във връзка с чл. 13, ал. 3 ЗНФЛ. Това не е общата стойност на производството.

Отделно могат да възникнат разноски за синдик, съхраняване, оценяване и разпределение на имуществото – чл. 13, ал. 1 ЗНФЛ. Съдът може да освободи длъжника от държавна такса при условията на чл. 83, ал. 2 ГПК, но не и от разноските по производството – чл. 32, ал. 5 ЗНФЛ.

Какво проверява съдът

Съдът проверява основно дали невъзможността за плащане е действителна и продължителна и дали длъжникът е добросъвестен. Към ноември 2026 г. процедурата е нова и публикуваната практика все още е ограничена, затова не следва да се представят законовите критерии като сигурна прогноза за конкретно дело.

За неплатежоспособността имат значение падежите, плащанията, доходите и наличното имущество, а не само общата сума, посочена от кредиторите. За добросъвестността се разглеждат поемането на задълженията и поведението преди и по време на производството – чл. 8 и чл. 9 ЗНФЛ.

Кога длъжникът не се счита за добросъвестен

Чл. 9, ал. 2 ЗНФЛ съдържа конкретни основания за недобросъвестност. Декларацията, че човек е добросъвестен, не заменя проверката на обстоятелствата и документите.

  • Определени осъждания. За злоупотреба на доверие, престъпления срещу кредиторите или срещу финансовата, данъчната или осигурителната система, освен при реабилитация.
  • Неупражняване на доходоносна дейност без основателна причина. Отнася се до работоспособен длъжник през последната година преди молбата.
  • Нарушено задължение за деклариране. Недеклариране на доходи или имущество в нарушение на законово задължение през последните три години.
  • Безвъзмездно разпореждане със значително имущество. Например дарение през последните три години. Законът включва и учредяване на ипотека или залог за чуждо задължение.
  • Явно несъобразени нови задължения. Поети през последните три години задължения, които не са за основните жизнени потребности на длъжника или издържаните от него членове на семейството и са явно несъобразени с доходите и имуществото му.
  • Сделки срещу значително по-малка насрещна стойност. Разпореждания през последните три години, при които даденото значително надхвърля полученото.
  • Неверни или непълни данни. Неверни или непълни сведения, неистински документи за имущество или доходи или неуведомяване за придобито имущество.
  • Умишлено препятстване на проверките. Възпрепятстване на съда или синдика при проверката, запазването и попълването на имуществото.
  • Неизпълнение на задължения. По закона, одобрения план или извънсъдебното споразумение, освен когато причината не може да бъде вменена във вина на длъжника.
  • Неуведомяване за променен адрес. Промяна на настоящия адрес или адреса за призоваване по време на производството без уведомяване на съда или синдика в 7-дневен срок.
  • Увреждащи действия и сделки със свързани лица. Разпореждане със значително имущество в полза на свързано лице или друго увреждащо кредиторите действие през последните две години.

За действията по чл. 9, ал. 2, т. 4, 5, 6 и 11 проверката обхваща и периода след подаване на молбата до решението по чл. 35. При безвъзмездното разпореждане по т. 4 „значителна стойност“ е стойност над средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца към момента на сделката – чл. 9, ал. 3.

Съдът отчита и причините за настъпилите обстоятелства, включително непредвидено или непредотвратимо извънредно събитие – чл. 9, ал. 5. Затова документи за заболяване, загуба на работа или други съществени промени могат да бъдат важни, без сами по себе си да решават въпроса за добросъвестността.

Какво влияе върху възможността за погасяване на дълговете

Значение имат доходите, имуществото, видът на задълженията и поведението на длъжника през цялото производство. Законът предвижда различни основания за погасяване при изпълнен план, след осребряване и при липса на достатъчно имущество – чл. 97 и чл. 98 ЗНФЛ.

Как действа планът за погасяване

Планът може да предвижда отсрочване или разсрочване за срок до три години, частично или цялостно опрощаване и действия с имущество за удовлетворяване на кредиторите – чл. 53 ЗНФЛ. Това е срок за предвидените плащания, а не обещание, че цялото съдебно производство ще приключи за три години.

Длъжникът прилага предложение за план още към молбата. Планът трябва да посочва какво, кога и по какъв начин ще получат кредиторите и може да бъде актуализиран в срока по чл. 54, ал. 2 – чл. 32, ал. 2, т. 4 и чл. 53 – 55 ЗНФЛ.

При изпълнение на плана в предвидения срок се погасяват задълженията, за които в него е предвидено пълно или частично опрощаване – чл. 97, ал. 1. Самото предлагане на план не поражда този резултат.

Какво става, ако няма утвърден план

Когато няма утвърден план и имуществото е осребрено, законът допуска погасяване на неудовлетворените вземания при изчерпване на масата. Необходимо е решението за прекратяване на това основание да влезе в сила, разноските да са платени и да няма основания за недобросъвестност – чл. 97, ал. 2 ЗНФЛ.

И при този ред остават изключените вземания по чл. 104. Следователно продажбата на имущество не означава непременно освобождаване от всеки дълг.

Какво става, ако няма имущество за началните разноски

Липсата на достатъчно секвестируемо имущество не изключва сама по себе си производството. Ако останалите условия са изпълнени, съдът може да го открие и едновременно да го спре по специалния ред на чл. 36, ал. 1 ЗНФЛ.

В едногодишен срок от обявяването на това решение може да се поиска възобновяване при условията на чл. 36, ал. 2. Ако не бъде поискано възобновяване, съдът обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството по чл. 36, ал. 3.

Тригодишният срок по чл. 98 започва от влизането в сила на решението по чл. 36, ал. 3, а не от подаването на молбата. Погасяването обхваща вземанията, посочени в приложения списък на кредиторите, при липса на недобросъвестност и при останалите условия на чл. 98, включително относно неизвестно при прекратяването имущество и възобновяване. Изключенията на чл. 104 също се прилагат.

Погасяването настъпва по силата на закона, когато са изпълнени условията. Длъжникът или кредитор може да поиска съдът да установи дали те са налице – чл. 99 и чл. 100 ЗНФЛ.

Какво става с имуществото и доходите

Не цялото имущество подлежи на осребряване. В масата влизат имуществените права на длъжника и една втора от вещите и правата върху вещи в съпружеска имуществена общност, но несеквестируемото имущество се изключва при условията на чл. 11 ЗНФЛ.

Това означава, че бракът и общото имущество трябва да бъдат отчетени още при подготовката на молбата. Включването на една втора от съпружеската общност по чл. 10 не отменя проверката за несеквестируемост и изключенията по чл. 445 ГПК.

По време на производството длъжникът осигурява издръжката си от защитените доходи по чл. 446 и чл. 446а ГПК. Когато те липсват или са недостатъчни, съдът определя допълване от останалото имущество в рамките на чл. 12 ЗНФЛ.

За ориентир относно удръжките може да използвате калкулатора за запор на заплата в евро. Отделно е разгледан въпросът може ли ЧСИ да вземе цялата заплата или пенсия. Тези материали не заменят определянето на издръжката в конкретното производство по несъстоятелност.

Какво става с изпълнителните дела

Самото подаване на молба не спира автоматично всяко изпълнително дело. С откриването на производството се спира изпълнението срещу имущество в масата, но чл. 40 ЗНФЛ предвижда изключения, включително за определени имущества по ДОПК, имущество с вече обявен купувач и започнала реализация на залог или ипотека по искане на обезпечения кредитор.

Преди решението съдът може да постанови предварително спиране при условията на чл. 34, ал. 1, т. 2 ЗНФЛ. Конкретното действие спрямо запор или продан трябва да се провери по съдебния акт и изпълнителното дело, а не да се предполага. Другите основания са разгледани в страницата за спиране на изпълнително дело.

Кои дългове остават

Личният фалит не погасява всички видове задължения. При погасяване след осребряване по чл. 97, ал. 2 или при липса на имущество по чл. 98 остават изрично изброените в чл. 104, ал. 1 ЗНФЛ вземания.

  • Обезпечени с ипотека или залог вземания – доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора.
  • Глоби.
  • Задължения за непозволено увреждане – например обезщетение за причинени вреди на това основание.
  • Издръжка по закон.
  • Задължения, възникнали след откриването на производството.

Този списък е отнесен изрично към чл. 97, ал. 2 и чл. 98. При изпълнен план се проверява какво опрощаване е предвидено в него и дали са спазени приложимите законови ограничения – чл. 97, ал. 1 ЗНФЛ.

Поръчителите и солидарните длъжници не се освобождават само защото задължението на основния длъжник е погасено по ЗНФЛ. Запазват се и посочените в чл. 104, ал. 2 права на неудовлетворени кредитори с ипотека или залог, дадени от трети лица.

Какво да направите веднага

Първо съберете пълна картина на задълженията, доходите и имуществото, преди да подавате молба. Чл. 32 ЗНФЛ изисква подробна декларация и приложения, а непълните или неверни данни могат да засегнат и преценката за добросъвестност.

  • Направете списък на всички кредитори. Посочете имена или наименования, ЕИК, когато е приложим, адреси, основание и размер на дълга, падежи и обезпечения. Разделете главница, лихви и разноски, когато разполагате с тези данни.
  • Съберете справки. Проверете кредитната си задлъжнялост чрез ЦКР, публичните задължения към НАП и актуалните суми по всяко дело при ЧСИ или ДСИ. Не разчитайте, че една справка съдържа всички ваши задължения.
  • Подгответе доказателства за доходите. Съберете удостоверения от работодател, данни за пенсия, обезщетения и други доходи за последните 12 месеца.
  • Извадете извлечения от всички сметки. Чл. 32, ал. 2, т. 3 обхваща сметките в банки и при други доставчици на платежни услуги.
  • Опишете цялото имущество. Включете лично имущество, съпружеска общност, съсобственост, вземания и други права, начина на придобиване и тежестите. Посочете и лицата, които ви дължат пари.
  • Опишете делата и по-големите плащания. Необходими са данни за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства от и срещу вас, както и за плащанията над една МРЗ и получателите им през последните 12 месеца.
  • Попълнете декларацията по утвърдения образец. Тя включва гражданско и семейно състояние, липса на основания за недобросъвестност и останалите обстоятелства по чл. 32, ал. 2, т. 1. Приложете доказващите документи.
  • Подгответе предложение за план. Към молбата се прилагат още доказателство за уведомяване по чл. 78, ал. 2 ДОПК и документ за държавна такса, освен ако бъде допуснато освобождаване. При подаване чрез пълномощник е нужно изрично пълномощно – чл. 32, ал. 2 – 5 ЗНФЛ.
  • Не прехвърляйте безвъзмездно имущество. Не учредявайте и обезпечения за чужди дългове без предварителна правна преценка. Такива действия се проверяват по чл. 9, ал. 2.
  • Не теглете нови кредити преди оценка на положението. Това е предпазна стъпка, а не твърдение, че всеки нов заем означава недобросъвестност. Законът изисква конкретната преценка по чл. 9, ал. 2, т. 5 и ал. 4.
  • Потърсете консултация преди подаване. Проверете приложимия ред, спорните вземания, давността, последствията за имуществото и дали предложеният план е изпълним.

Ако вече получавате книжа от съд или ЧСИ, не отлагайте проверката на сроковете по тях заради подготовката на личен фалит. Възможните действия по конкретното изпълнение са разгледани в страницата за защита на длъжник по изпълнително дело.

Кои срокове трябва да следите

Обявяванията в Регистъра по несъстоятелност имат значение за началото на редица срокове. Не е достатъчно да следите само писмата, получени на домашния адрес.

  • Три месеца за предявяване на вземанията от кредиторите от обявяването на решението за откриване – чл. 43, ал. 1. При възобновяване по чл. 36 се прилага специалното начало по ал. 6.
  • По правило 14 дни за жалби и възражения от обявяването на съответния акт, освен ако законът предвижда друго – чл. 27, ал. 2.
  • Един месец за предлагане или актуализиране на план от обявяването на решението за одобряване на списъка на приетите вземания – чл. 54, ал. 2.
  • Месечно деклариране и уведомяване в 7-дневен срок при промяна в хипотезата на чл. 36, ал. 1, т. 4, съобразно указанията на съда.
  • Седем дни за уведомяване за променен адрес по време на производството – чл. 9, ал. 2, т. 10.

Личен фалит или споразумение с кредиторите

Личният фалит не е единственият начин за уреждане на затруднени плащания. Изборът трябва да отчита дали проблемът е временен, дали има спор за дълга и дали са изпълнени условията на ЗНФЛ.

  • Предоговаряне или разсрочване. Може да се обсъди, когато длъжникът има възможност да плаща по различен график и кредиторът е съгласен. Уговорките трябва да са допустими по чл. 9 ЗЗД. В започнало производство ЗНФЛ предвижда и писмено споразумение с всички кредитори с приети вземания при условията на чл. 95.
  • Личен фалит. Изисква предпоставките по чл. 31 ЗНФЛ и включва съдебна проверка, публичност и последици за имуществото. Възможното освобождаване от задължения се преценява по чл. 97 – 104.
  • Възражение за погасителна давност. Това е различна защита, при която се проверяват сроковете и действията по конкретното вземане. По общото правило на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно.

Преди подписване на признание на дълг или споразумение проверете погасителната давност и възможността за възражение. Признаването на вземане е основание за прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, затова документите трябва да се прегледат преди подписване, а не след това.

Из практиката

Условен пример, който обяснява правилото, а не описва конкретно дело на кантората: човек има два изискуеми необезпечени дълга от 8 000 евро и 4 500 евро, общо 12 500 евро. Поради продължително заболяване повече от 14 месеца не може да ги обслужва изцяло и разполага с документи за промяната в доходите си.

Сумата е над прага от 6 202 евро за 2026 г., но това е само една част от проверката. Съдът трябва да разгледа продължителността на невъзможността за плащане, цялото имущество, произхода на задълженията и основанията по чл. 9 ЗНФЛ.

Ако след възстановяването на доходите и отчитането на необходимата издръжка е реалистично да се предложат 150 евро месечно за 36 месеца, това прави 5 400 евро. Тази сметка сама по себе си не означава, че останалите 7 100 евро ще бъдат опростени. Необходимо е да се отчетат разноските, условията за приемане и утвърждаване на плана и последващото му изпълнение – чл. 53 – 55, чл. 58, чл. 60 – 61 и чл. 97, ал. 1 ЗНФЛ.

Често задавани въпроси

Може ли кредитор да поиска личния ми фалит?

Не по реда на ЗНФЛ. Производството започва по молба на добросъвестния длъжник, който не е длъжен да го иска – чл. 4. Молбата може да бъде подадена чрез пълномощник с изрично пълномощно по чл. 32, ал. 4.

Губя ли жилището си при личен фалит?

Не непременно. Чл. 11 ЗНФЛ запазва защитата на несеквестируемото имущество, но за жилището трябва да се проверят условията на чл. 444, т. 7 ГПК и изключенията на чл. 445 ГПК. Значение имат други жилища на длъжника и съжителстващите членове на семейството, жилищните нужди, ипотеките и видът на вземането. Само твърдението, че жилището е единствено, не е достатъчно.

Какво става с ипотеката?

Личният фалит не заличава автоматично ипотеката. Кредиторът запазва правата по обезпечението съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНФЛ. При погасяване по чл. 97, ал. 2 или чл. 98 обезпеченото вземане е изключено, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора – чл. 104, ал. 1, т. 1. При план се проверяват и специалните условия за обезпечените кредитори.

Спира ли личният фалит запора на заплатата?

Подаването на молба само по себе си не вдига запора. При откриване на производството чл. 40 ЗНФЛ предвижда спиране на изпълнението срещу имущество в масата, с изрични изключения. Това не означава автоматично освобождаване на цялата заплата. Проверяват се съдебният акт, конкретното изпълнително дело и защитеният доход по чл. 11 и чл. 12 ЗНФЛ във връзка с чл. 446 и чл. 446а ГПК.

Мога ли да поискам личен фалит, ако нямам имущество?

Да, липсата на достатъчно секвестируемо имущество за началните разноски не е самостоятелна пречка, ако са изпълнени останалите условия. Прилага се специалният ред на чл. 36 ЗНФЛ, включително задължения за деклариране. Евентуалното погасяване на задълженията се преценява по чл. 98 и чл. 104.

Всички дългове ли се погасяват след три години?

Не. При липса на имущество срокът по чл. 98 ЗНФЛ започва от влизането в сила на решението по чл. 36, ал. 3, а не от молбата. Нужни са и останалите законови условия, като изключените вземания по чл. 104 остават. При изпълнен план се погасяват задълженията, за които той предвижда опрощаване – чл. 97, ал. 1.

Мога ли да подам повторна молба?

Зависи каква молба имате предвид. За ново откриване на производство се проверява ограничението на чл. 31, т. 4 ЗНФЛ и предходният съдебен акт. За повторна молба за установяване на условията за погасяване чл. 103 допуска подаване само при нововъзникнали обстоятелства и го изключва при установена недобросъвестност. Това са различни процедури.

Полезни страници

Консултация с адвокат

За преценка дали личният фалит е приложим във вашия случай можете да уговорите консултация с адвокат Виолета Вътева на 0899 601 783. Подгответе договорите, справките за задълженията, документите от съда или ЧСИ и данните за доходите и имуществото. Кантората е в Пловдив, ул. „Опълченска“ 4, офис 14.

Автор е адвокат Виолета Вътева, Адвокатска колегия – Пловдив, личен номер в Единния регистър на адвокатите 1100141340.

Информацията в този текст е с общ информативен характер и отразява законодателството и практиката към датата на публикуване. Тя не представлява правна консултация и не може да замени преценката на адвокат по конкретния случай. Всеки случай е различен – за решение по вашия въпрос се консултирайте с адвокат.

Адвокат Виолета Вътева
Адвокат Виолета Вътева Адвокат Виолета Вътева Пловдив

Адвокат Виолета Вътева е адвокат с над 10 години професионален опит в защитата на правата и законните интереси на физически и юридически лица. Член е на Адвокатска колегия – Пловдив и практикува право от 2010 г., като през годините е натрупала значителен опит в съдебната и извънсъдебната практика.

Виж всички публикации →
Обадете се 0899 601 783 Заявете час